Преди малко повече от месец адв. Желязков публикува статията Спрях да плащам кредита си – какво да правя?. В нея накратко бе описана възможността кредитор – банка да поиска от съда издаване на заповед за незабавно изпълнение, наричана още заповед по чл. 417 от ГПК, и последиците, които биха могли да настъпят при бездействие от страна на длъжника.
Настоящата публикация ще разгледа няколко примера от практиката на кантората ни по отношение на една от линиите на защита – преустановяване на действието на незабавното изпълнение срещу заповеди за незабавно изпълнение, издадени в полза на ТИ БИ АЙ Банк. Спираме се на този кредитор, тъй като особено често в сключваните с банката договори са налице порочни договорни практики, които излизат извън установените норми за защита при потребителско кредитиране.
Това обстоятелство не възпира въпросната банка да продължава да се ползва от предвидения улеснен законов ред за предварително принудително изпълнение на задължения по договори за кредит, които не могат да породят правно действие. Ето защо считаме, че е важно потребителите, страни по договори за кредит с TBI, да бъдат запознати с правата си и възможностите за защита.
Нашата практика
В първия случай срещу доверителя ни бе допуснато незабавно изпълнение по твърдения на банката за неплащане на суми по договор за кредит – главница и лихви. Бе образувано изпълнително дело и му бе наложен запор върху банковата сметка.
След подадена жалба пред Софийския районен съд бе установено, че договорът не отговаря на националните и европейските стандарти във връзка с размера на шрифта, респективно не позволява на потребителя да разбере в пълнота своите права и задължения, поради което съдът намира, че същият недопустимо ограничава правата на по-слабата страна (потребителя), както и че на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит договорът е недействителен.
В резултат на тези констатации решаващият съд спря принудителното изпълнение и запорът върху банковата сметка на доверителя ни бе вдигнат:
Вторият случай не бе много по-различен от първия, с изключение на това, че този път и трудовото възнаграждение на клиента ни бе запорирано. Въпреки това, след подаването на аргументирана жалба и представяне на доказателства за някои извършени плащания по кредита, Районен съд – Габрово счете, че изпълнението следва да бъде спряно до влизане в сила на окончателно съдебно решение поради следното:
В третия случай срещу клиента ни бяха образувани две отделни дела, по които от Районен съд – Дупница бе допуснато предварително незабавно изпълнение по два отделни договора за кредит. Естествено, бе последвало образуване на изпълнително дело и налагане на запори.
С подадените искания за спиране на изпълнението изложихме подробни аргументи защо считаме, че в случая наличието на допълнителни услуги под формата на застраховки към кредитите неправомерно ги оскъпява и влече след себе си недействителност на двата договора за кредит. Въпреки това и двете искания бяха оставени без уважение от съдията, който в случая беше един и същ и по двете дела. Това наложи обжалването на определенията на районния съд пред по-горната инстанция. Така, два различни тричленни състава на Окръжен съд – Кюстендил приеха следното:
(извадка от първото определение)
(извадка от второто определение)
Макар и с известно забавяне заради необходимостта от намеса на втора инстанция, клиентът ни получи защита под формата на спиране на изпълнителните действия. За него вече има възможност да се установи недължимостта на претенциите на TBI в исково дело, ако такова бъде заведено от TBI – без да бъде притесняван от запори и други действия на ЧСИ.
Предвид множеството сходни казуси с договори за потребителски кредити на ТИ БИ АЙ Банк, по които работим, стигаме до извод, че горните примери не представляват изолирани случаи. При положение че и Вие сте страна по такъв договор, следва да знаете, че имате право на защита, която може и да започва със спиране на незабавното изпълнение, но е възможно и да стигне до установяване на недължимост на договорни лихви и такси, а в някои случаи и до възстановяване на вече платени суми.