Разходи при водене на съдебно дело

Настоящата статия целѝ да даде някои разяснения по отношение на въпрос, който е част от почти всяка консултация за разрешаване на възникнал спор. Това е въпросът: какви разходи могат да бъдат очаквани при завеждане на дело?

Действията за разрешаване на възникналия спор по съдебен ред могат да бъдат условно обособени в три фази, като във всяка една от тези фази е вероятно да възникне необходимост от извършване на разходи. Размерът на разноските, както бихте могли да предположите, зависи от конкретния случай.

Подготвителни действия

Исковата молба е актът, който сезира съда за спора между страните и поставя началото на съдебния процес. Преди обаче исковата молба да бъде завършена и подадена в съда, дължимата грижа изисква да издирите всички относими към спора факти и да съберете и обезпечите съответните доказателства, които биха могли да са във Ваша полза. Това може да означава да се приложи процедурата за обезпечаване на доказателства, която дава възможност за предварително и своевременно събиране на доказателства, което често е свързано с назначаване на съдебни експертизи и заплащане на депозити за извършването им.

Успоредно с това, още на етап преценка дали едно съдебно дело е вероятно да бъде решено във Ваша полза или не, е възможно да е необходимо съдействие от специалист в дадена област, който да предостави становище по отношение на фактически констатации и изводи, които изискват специални познания. Става въпрос за т.нар. „частни експертизи“, разходите за чието изготвяне се определят на база на обема и сложността на задачите и въпросите.

Вероятната основателност на претенциите Ви не гарантира, че същите ще бъдат удовлетворени дори и когато говорим за парични вземания. С цел да увеличите вероятността за бъдещо реализиране на претенцията Ви, в някои случаи е подходящо да се обърнете към съда с искане за обезпечение на исковете, които предстои да заведете, или които вече сте завели. В някои хипотези, за да бъде допуснато обезпечение на даден иск, освен простата такса от 40 лева, съдът ще Ви задължи да предоставите и гаранция под формата на залог върху парична сума. Обичайно в практиката размерът на гаранцията варира между 10 и 20 на сто от стойността на търсеното обезпечение.

Образуване на делото и приключването му с влязъл в сила съдебен акт

Един разход, който е присъщ и неизбежен при почти всички видове дела, е заплащането на държавна такса за образуване и разглеждане на делото. Таксата се плаща към сметката на съда, а размерът ѝ се определя на база процентно съотношение спрямо паричната оценка на благото, което е предмет на спора (към настоящия момент 4 % от цената на иска, но не по-малко от 50 лв.) Когато това е невъзможно, размерът на държавната такса се определя от съда. Има и изключения и по някои дела, като напр. трудовите, такава такса не се дължи.

В хода на вече образуваното дело всяка страна е длъжна да докаже фактите, на които почиват нейните твърдения и възражения. Във връзка с процеса на доказване и в зависимост от конкретиката на случая е възможно да възникне необходимост от заплащане на депозити за съдебни експертизи, за призоваване на свидетели, за извършване на преводи на документи, за издаване на съдебни удостоверения и др. под. действия).

Решението на съда, с което се слага край на производството пред първа инстанция, подлежи на последващ контрол от втора инстанция, а в някои случаи и решението на втората инстанция подлежи на последен, касационен контрол. Страната, която не е доволна от съответния съдебен акт, може да го обжалва, като за това се дължи допълнителна държавна такса, която е в размер на ½ от първоинстанционната, а за касационното производство – 30 лева и отново ½ от размера на държавната такса за първа инстанция.

Изпълнение на съдебния акт

Влезлият в сила съдебен акт дава яснота относно правното положение и разрешава спора между страните. Въпреки това изпълнението на съдебния акт в повечето случаи зависи от волята на страните и не е гарантирано. Ето защо законодателят е предвидил изпълнителния процес като средство, което служи за осъществяване на вече признати и установени, но неудовлетворени по доброволен път права.

Инициирането на изпълнителния процес е свързано с редица разходи под формата на такси, които са дължими към съответния съдебен изпълнител. Такива са таксата за образуване на изпълнително дело, за проучване на имуществено състояние на длъжника и набавяне на данни, за извършване на справки, за издаване на удостоверения, за изпращане на различни книжа, за налагане на запори и извършване на описи и редица други.

Какво се случва със сторените в хода на производството разноски?

По общо правило българското процесуално право обвързва задължението за заплащане на разноски с резултата от съответното производство – загубилата делото страна заплаща на спечелилата всички такси и разноски, включително и заплатеното възнаграждение за един адвокат. Така, когато спечелите спора, Вашият съдебен опонент ще бъде осъден да Ви заплати тези разходи, които сте направили. Този принцип важи и за разходите пред ЧСИ.

Следва да имате предвид, че по-горното изброяване на разходи е примерно и може единствено да обхване най-общите случаи, доколкото са налице множество особености при всеки отделен казус. Ето защо към преценката за това какви разходи можете да очаквате при завеждане на дело следва да се подходи с внимание и на база фактите по конкретния случай. Статията разглежда случаи при граждански дела и не обхваща особеностите на всяко възможно съдебно производство.

4.8/5 – (19 votes)



Кантора Клауза



АУАН КЕП МПС ООД ПАМ авиокомпания автомобил акции глоба дарение движение по пътищата договори документи дружества дълг европейско право електронен документ електронен магазин електронен подпис задължение закон закъснение застраховки имуществена санкция индексация иск клаузи мобилни оператори наказателно постановление недвижими имоти неизпълнение неустойки обезщетение общи условия покупко-продажба пътуване разпоредби регистрационен номер роуминг сметка съд съдебно дело съдружници трудово право файлове