Настоящата статия целѝ да даде някои разяснения по отношение на въпрос, който е част от почти всяка консултация за разрешаване на възникнал спор. Това е въпросът: какви разходи могат да бъдат очаквани при завеждане на дело?
Действията за разрешаване на възникналия спор по съдебен ред могат да бъдат условно обособени в три фази, като във всяка една от тези фази е вероятно да възникне необходимост от извършване на разходи. Размерът на разноските, както бихте могли да предположите, зависи от конкретния случай.
Подготвителни действия
Исковата молба е актът, който сезира съда за спора между страните и поставя началото на съдебния процес. Преди обаче исковата молба да бъде завършена и подадена в съда, дължимата грижа изисква да издирите всички относими към спора факти и да съберете и обезпечите съответните доказателства, които биха могли да са във Ваша полза. Това може да означава да се приложи процедурата за обезпечаване на доказателства, която дава възможност за предварително и своевременно събиране на доказателства, което често е свързано с назначаване на съдебни експертизи и заплащане на депозити за извършването им.
Успоредно с това, още на етап преценка дали едно съдебно дело е вероятно да бъде решено във Ваша полза или не, е възможно да е необходимо съдействие от специалист в дадена област, който да предостави становище по отношение на фактически констатации и изводи, които изискват специални познания. Става въпрос за т.нар. „частни експертизи“, разходите за чието изготвяне се определят на база на обема и сложността на задачите и въпросите.
Вероятната основателност на претенциите Ви не гарантира, че същите ще бъдат удовлетворени дори и когато говорим за парични вземания. С цел да увеличите вероятността за бъдещо реализиране на претенцията Ви, в някои случаи е подходящо да се обърнете към съда с искане за обезпечение на исковете, които предстои да заведете, или които вече сте завели. В някои хипотези, за да бъде допуснато обезпечение на даден иск, освен простата такса от 40 лева, съдът ще Ви задължи да предоставите и гаранция под формата на залог върху парична сума. Обичайно в практиката размерът на гаранцията варира между 10 и 20 на сто от стойността на търсеното обезпечение.
Образуване на делото и приключването му с влязъл в сила съдебен акт
Един разход, който е присъщ и неизбежен при почти всички видове дела, е заплащането на държавна такса за образуване и разглеждане на делото. Таксата се плаща към сметката на съда, а размерът ѝ се определя на база процентно съотношение спрямо паричната оценка на благото, което е предмет на спора (към настоящия момент 4 % от цената на иска, но не по-малко от 50 лв.) Когато това е невъзможно, размерът на държавната такса се определя от съда. Има и изключения и по някои дела, като напр. трудовите, такава такса не се дължи.
В хода на вече образуваното дело всяка страна е длъжна да докаже фактите, на които почиват нейните твърдения и възражения. Във връзка с процеса на доказване и в зависимост от конкретиката на случая е възможно да възникне необходимост от заплащане на депозити за съдебни експертизи, за призоваване на свидетели, за извършване на преводи на документи, за издаване на съдебни удостоверения и др. под. действия).
Решението на съда, с което се слага край на производството пред първа инстанция, подлежи на последващ контрол от втора инстанция, а в някои случаи и решението на втората инстанция подлежи на последен, касационен контрол. Страната, която не е доволна от съответния съдебен акт, може да го обжалва, като за това се дължи допълнителна държавна такса, която е в размер на ½ от първоинстанционната, а за касационното производство – 30 лева и отново ½ от размера на държавната такса за първа инстанция.

Изпълнение на съдебния акт
Влезлият в сила съдебен акт дава яснота относно правното положение и разрешава спора между страните. Въпреки това изпълнението на съдебния акт в повечето случаи зависи от волята на страните и не е гарантирано. Ето защо законодателят е предвидил изпълнителния процес като средство, което служи за осъществяване на вече признати и установени, но неудовлетворени по доброволен път права.
Инициирането на изпълнителния процес е свързано с редица разходи под формата на такси, които са дължими към съответния съдебен изпълнител. Такива са таксата за образуване на изпълнително дело, за проучване на имуществено състояние на длъжника и набавяне на данни, за извършване на справки, за издаване на удостоверения, за изпращане на различни книжа, за налагане на запори и извършване на описи и редица други.
Какво се случва със сторените в хода на производството разноски?
По общо правило българското процесуално право обвързва задължението за заплащане на разноски с резултата от съответното производство – загубилата делото страна заплаща на спечелилата всички такси и разноски, включително и заплатеното възнаграждение за един адвокат. Така, когато спечелите спора, Вашият съдебен опонент ще бъде осъден да Ви заплати тези разходи, които сте направили. Този принцип важи и за разходите пред ЧСИ.
Следва да имате предвид, че по-горното изброяване на разходи е примерно и може единствено да обхване най-общите случаи, доколкото са налице множество особености при всеки отделен казус. Ето защо към преценката за това какви разходи можете да очаквате при завеждане на дело следва да се подходи с внимание и на база фактите по конкретния случай. Статията разглежда случаи при граждански дела и не обхваща особеностите на всяко възможно съдебно производство.
