Какво са клаузите?

Членове, алинеи, букви, параграфи и много други. Думите, с които се означават различни части от закони и различни юридически документи са разнообразни и не съвсем понятни за хората, които не боравят ежедневно с тях. С тази кратка статия ще Ви запознаем с някои от най-често използваните думи, които може да срещнете, когато си имате работа с правни актове. Така, ще бъдете една идея по-подготвени при следващия досег с тази особена материя.

Добре е да започнем оттам, че в света няма някакъв общоприет унифициран вариант за означаване на съдържанието в различните видове нормативни актове, договори и пр. Това е, защото правото има различно развитие и проявление в различните държави. Напр. в България основните текстове се наричат членове и се изписват съкратено като „Чл.“ и след тях следва номерът на съответния член. В немскоезичните държави параграфът, означаван с §, се използва за тази цел. В английските закони наместо „Чл.“ ще срещнете обозначението Art. Това в случая не е думата, означаваща изкуство, а съкращение на думата „статия“ (article). Любопитно е, че руснаците също използват думата статия (статья) за тази цел със съкращение „ст.“.

Продължавайки с други съставни части на правните актове, бихме стигнали до много разновидности. При тази объркваща нееднаквост думата „клауза“ в юридически смисъл се използва в различни езици и в различни държави с еднакво значение. С клауза се нарича определена уговорка в договор или в друг подобен на договора документ. Произлиза от латинския език (clausa, clausus) и днешните ѝ проявления можем да срещнем така: clause (англ. и фр. език), Klausel (нем. език), cláusula (исп. език),  clausola (итал. език) и още много. Думата е характерна за договорните отношения и не се използва по отношение на закони, наредби, правилници и др. нормативни актове.

Клаузата е смислово обособена уговорка или условие в договора. Тя не е задължително една самостоятелна единица от него, какъвто е членът, например. В зависимост от строежа и смисъла в един конкретен юридически текст една клауза може да се явява и само част от едно изречение. Това означава, че невинаги клаузите са визуално обособени. Откриването на съществените клаузи предполага задълбочено четене и разбиране на правния смисъл, което може да направи опитният юрист.

Иначе, добрите практики предполагат обособяване на текста на договора в раздели, а отделните разпоредби – съобразно смисъла в самостоятелни пасажи. При договорите тези пасажи могат да се обозначават както с членове и други елементи, които са характерни за текстовете в законите, така и по индивидуално избран от страните по договора начин. Съществуват множество примери, при които се използват подредби от числа и точки (напр. 1.1.1.), съчетания с малки или главни букви (напр. 1.А., 1.1.а.), римски цифри, изписвани с главни, но и с малки букви (напр. IV и iv) и пр. Със свои методи в обозначаването различни кантори добиват индивидуалност. Понякога обаче това води до объркване както при неюристите, така и при специалисти, на които се налага да боравят с един такъв договор. Някои такива нетипични практики объркват дори и самите съдии, които по правило трябва да тълкуват договорите в случай на спор.

Установеният в България ред повелява членовете да се състоят от алинеи, които се обозначават с число, поставено между две скоби, т.е. по следния начин: (1). На следващо място алинеята може да се състои от точки, които се изписват с число, следвано от точка (напр. 1.).  Точката може да се състои от букви. Специфичното за тези съставни части на правния акт е, че всеки член и всяка алинея, точка или буква започват на нов ред. Според случая една клауза може да е цял такъв пасаж, част от него или няколко елемента.

Съставянето на добри клаузи и правилното им поместване в общото съдържание на договора с оглед връзката им една с друга е нелека задача. При договорите, така както при законите, трябва да се прилага установеното правило, че разпоредбите на акта се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно. Има много технически понятия от различни сфери на специализираното познание. Разбира се, такива са и много думи, които са специални за правото. Неправилно е използването на подобни понятия в клаузите на договора, ако това е станало без нужда или без да е ясно дали лицата, които подписват този договор, разбират точното значение. Понякога белег за добре свършената работа на адвоката, който е написал договора, е не стремежът към изпъкване с ненужна сложност, а простота на текста, която в достатъчна степен дава изчерпателност.

Казано накратко, клаузите са същината на договора, неговата душевност. С тях трябва да се борави внимателно, откриването им понякога не е лесно, а тълкуването и правилното им използване се върши от опитни професионалисти.

4.8/5 – (19 votes)



Кантора Клауза



АУАН КЕП МПС ПАМ авиокомпания автомобил акции глоба движение по пътищата договори документи дружества дълг европейско право електронен документ електронен магазин електронен подпис задължение закон закъснение застраховки имуществена санкция индексация иск клаузи мобилни оператори наказателно постановление наследство недвижими имоти неизпълнение неустойки обезщетение общи условия покупко-продажба пътуване разпоредби регистрационен номер роуминг сметка съд съдебно дело съдружници трудово право файлове ценни книжа