Кои са неравноправните клаузи в договорите за кредит?

В настоящата статия ще Ви запознаем с най-често срещаните видове неравноправни клаузи в договорите за потребителски кредити. Макар сключването на такъв договор в някои случаи да е продиктувано от належаща нужда от средства, внимателното четене на документите, които се подписват, и познаването на практиките на дружествата кредитори помага на потребителя да вземе информирано решение и да си даде сметка за евентуалните последици от сключването на договора.

Такса за експресно разглеждане и допълнителни услуги

Става дума за уговорка, съгласно която кредиторът се задължава да разгледа искането за отпускане на кредит в определен срок, който обичайно варира от няколко часа до един ден. В някои договори е даден и друг срок на разглеждане, в случай че потребителят не „избере“ тази допълнителна услуга – например разглеждане на искането в рамките на една до две седмици. Срещу това приоритетно разглеждане кредиторът уговаря заплащане на такса, която може да бъде платена еднократно или разсрочена заедно с погасителните вноски. В практиката ни до момента сме срещали размери на тази такса, които варират между ⅓ и ½ от главницата по кредита.

Друг пример за такава допълнителна услуга е предоставянето на възможност да се променя погасителния план при изпълнение на специфични изисквания – например отлагане на предстояща вноска или удължаване на срока на договора. И срещу тези услуги се начисляват изключително завишени такси, които оскъпяват в пъти предоставения кредит.

Този вид клаузи е по-рядко срещан в договорните бланки на фирмите за бързи кредити, тъй като противоречието на такъв тип уговорки със закона е твърде очевидно.

Задължение за сключване на договор за гаранция

Друг вид клаузи, които е по-вероятно да успеят да заблудят потребителите, са тези уговорки, съгласно които потребителят е длъжен да обезпечи вече сключен договор за кредит като сключи последващ договор за предоставяне на поръчителство или гаранция. Характерно за тези клаузи е, че този последващ договор следва да се сключи с дружество, което е одобрено от кредитора и което е или собственост на кредитора, или е свързано с него.

Тук в повечето случаи съдържанието на договора за кредит разгледано само́ по себе си отговаря на изискванията на закона. Нерегламентираната печалба за дружествата за бързи кредити се крие в начисленото допълнително възнаграждение, което по документи се дължи на дружеството гарант срещу предоставеното обезпечение. По този начин чрез втория договор се заобикалят забраните на Закона за потребителския кредит за максимален размер на възнаградителните плащания.

Начисляване на неустойка за липса на обезпечение

Начисляването на неустойка за непредоставяне на обезпечение е може би най-често срещаният способ за начисляване на недължими суми от дружествата кредитори. В договора се уговаря, че кредитополучателят е длъжен в кратък срок след сключване на договора да предостави едно или повече обезпечения на кредитора. Видът на обезпечението може да варира – осигуряване на физически лица – поръчители, предоставяне на банкова гаранция, а дори и в някои случаи – изискване за подписване на запис на заповед.

Тези задължения са уговорени с множество ограничения и по начин, който прави изпълнението им от потребителите на практика невъзможно. Това е и замисълът. Тези разпоредби са заложени с идеята да не бъдат изпълнени, за да може да се начисли неустойка за неизпълнение на задължението за обезпечаване. Също като таксите за допълнителни услуги, размерът на начисляваната неустойка е необосновано голям, а плащането ѝ често пъти – разсрочено и предварително включено в погасителния план.

Застрахователна премия

Уговарянето на заплащане на застрахователна премия като условие за сключване на договора е друга недопустима практика, която се наблюдава както при дружествата за бързи кредити, така и при някои потребителски договори за кредит, сключвани с банки. И тук сумата, която би следвало да е премия за сключване на допълнителен застрахователен договор, е в размер, който е икономически необоснован и противоречи на всякаква пазарна логика. Нещо повече, тази сума директно се задържа от кредитора, но въпреки това се твърди да е предоставена под формата на главница на потребителя и върху нея се търсят лихви.

Повече за тази недобросъвестна практика можете да прочетете в публикацията ни Спиране на незабавно изпълнение по договори за кредит с TBI.

Последици

Включването на такива разпоредби в договори за кредит с потребители често пъти води не само до изключване на въпросната клауза и отпадане на задължението за плащане на надчислените такси и възнаграждения, но и до обявяването на целия договор за кредит за недействителен. Това на практика означава, че потребителят би дължал единствено връщане на предоставената по договора сума – без лихви, неустойки, премии такси и др.

Ако имате нужда от повече яснота относно правата Ви при сключване на договор за кредит или при вече сключен такъв – можете да се свържете се с нас.

5/5 – (6 votes)



Кантора Клауза



АУАН КЕП МПС ПАМ авиокомпания автомобил акции глоба движение по пътищата договори документи дружества дълг европейско право електронен документ електронен магазин електронен подпис задължение закон закъснение застраховки имуществена санкция индексация иск клаузи мобилни оператори наказателно постановление наследство недвижими имоти неизпълнение неустойки обезщетение общи условия покупко-продажба пътуване разпоредби регистрационен номер роуминг сметка съд съдебно дело съдружници трудово право файлове ценни книжа