В последните години все по-често се чува терминът „електронен подпис“, но се оказва, че малцина са онези, които са достатъчно наясно какво представлява електронният подпис, какви са видовете му и какво значение има за правото.
За да стигнем до електронния, първо трябва да си припомним какво е обикновеният подпис, наричан също саморъчен. Знаем, че всеки човек има различен подпис и че това как да изглежда и колко да е сложен е въпрос на личен избор. Когато хората се подписват върху даден документ, те изразяват воля, че се съгласяват или потвърждават нещо, което е написано на документа, като подписът е редно да се поставя накрая на текста. Безспорно е, че подписът е писмен знак и това се затвърждава и от корена на тази дума. Подписът се ползва с много високо доверие, защото представлява голяма трудност да се изкопира нечий подпис от друго лице. И казано с едно изречение – подписът служи за доказателство, че именно едно определено лице е направило едно обвързващо него изявление и това създава правни последици.
С развитието на технологиите все по-често пишем и разпространяваме документи с помощта на компютри. Разпечатването на документи на хартия и мастилното подписване и подпечатване се явяват все по-нежелани дейности, тъй като отнемат допълнително време и усилия, а съхранението им предполага определени условия и грижи. В много случаи се налага и извършване на допълнителни разходи, когато документът трябва да стигне до определен адресат.
Така, със залагане на специални технологични гаранции за сигурност се е стигнало до идеята за електронно подписване, при което един електронен документ може да се счита за подписан, при това със същата юридическа стойност, каквато има хартиеният подписан документ. Към днешна дата електронните подписи набират голяма популярност, а законодателят, вземайки предвид всички предимства и нуждата от насърчаване на технологията, е утвърдил задължения за държавните органи да създават и подписват (почти) всички документи в обхвата на дейността им електронно.
По правило електронният подпис не е писмен знак. Често може да се види определено визуално обозначение в електронен документ, което обозначение по-отчетливо да разкрива, че е било извършено електронно подписване. Но това т.нар. подписване има свои специални особености – гаранцията, че именно някой е затвърдил волята си в документа се удостоверява единствено чрез определени криптографски данни в електронния документ. Тези данни са скрити при визуален преглед, защото не са изобразени графично върху документа. Но точно те придават на документа значението, което има един хартиен документ, върху който даден човек е поставил подписа си.
Какви биват електронните подписи?
Европейското законодателство въвежда няколко дефиниции за електронни подписи в зависимост от това колко сигурни са те. От истински сигурните електронни подписи се изисква да осигуряват свързаност по уникален начин с титуляря на подписа и този титуляр да може да бъде идентифициран. Също така, специалните данни за създаване на електронния подпис трябва да са единствено под контрола на титуляря. Много важно е и последното изискване, според което трябва да може да бъде открита всяка последваща промяна в документа, т.е. след поставяне на електронния подпис електронният документ да не може да се редактира. Тази особеност, предоставена от технологиите, е голямо предимство пред хартиените документи. Често в различни хартиени формуляри с предварително зададени квадратчета или други позиции за отбелязване биха могли да се слагат от трети лица знаци върху вече подписания документ и такава интервенция трудно може да се установи. Ако обаче някой опита да извърши подобно вмешателство в електронно подписан документ, електронният подпис автоматично ще се разруши. Това е важна гаранция, тъй като понякога един допълнителен знак в документа може да промени целия му смисъл и съответно – правните последици, които поражда.
От няколкото разновидности на електронен подпис изначало законът приравнява електронния подпис със саморъчния само когато първият е квалифициран електронен подпис. Това сложно наименование често се замества от абревиатурата КЕП. КЕП винаги отговаря на посочените по-горе европейски изисквания и допълнително се гарантира самоличността на титуляря на подписа, защото утвърден доставчик на услуги за електронно подписване гарантира, че специалните електронни данни, формиращи подписа в един електронен документ, са въведени като подпис именно от титуляря на подписа. Подписване с КЕП все още е най-популярно чрез USB устройство, което наподобява флашка и което в комбинация с въвеждане на парола довежда желания подпис.
Важно е да знаем обаче, че в зависимост от вида кореспонденция, уговорките между страните по нея или в зависимост от някои други обстоятелства, за валидно електронно подписване може да се счете дори и електронно съобщение, което само е изпратено от определен електронен адрес – напр. имейл от Вашия адрес или есемес от Вашия мобилен номер. Вие често подписвате електронно и когато в интернет се съгласявате с общи условия или с някое съобщение.
Сканиране на подписани документи
Всички сме създавали или поне сме виждали файлове (електронни документи), които съдържат изображение на саморъчно подписан документ с поставен печат или други атрибути, характерни за хартиените документи. Масово хората грешат възприемайки такъв електронен документ за подписан. Предвид прочетеното по-горе вече можем да стигнем до извод, че този файл, сдържащ само образ на хартиен документ, не може да се третира като (електронно) подписан. Простото правило, от което можете да се водите, е следното:
Електронният документ не се счита подписан, ако представлява сканиран хартиен документ с подпис. Хартиен документ не се счита подписан, ако представлява разпечатан електронен документ, на който е имало електронен подпис.
За да преодолеете тази особеност, следва да си осигурите подпис върху създадения екземпляр, т.е. когато сте сканирали хартиен документ, файлът следва да се подпише с електронен подпис. А когато пък сте разпечатали електронен документ, следва да го подпишете с химикал.
Електронният подпис е измислен, за да дава удобства и по-висока сигурност в документооборота. При все това, съществената разлика с традиционния подпис на хартия води до дистанциране на хората от електронното подписване. Все пак, усилията, които влагате в разбиране на технологията до това да започнете да я използвате, са незначителни в сравнение с усилията и времето, които в дългосрочен план ще хабите, за да се придържате единствено към документи с хартиен подпис. Надяваме се, че след прочитане на тази статия сме Ви доближили поне с една крачка до света на електронните подписи.